Vedra International

Hi, your javascript is off..!! for optimal results on this site please enable javascript in your browser

Апитерапия

Апитерапията представлява лечение с пчелни продукти: мед, пчелно млечице, прополис, восък, пчелна отрова.

Тайната на апитерапията се крие в употребата на естествени природни средства. Пчелните продукти - мед, пчелен клей (прополис), пчелно млечице, восък, цветен прашец (полен), пчелна отрова са ефективни лекарствени средства, тъй като се добиват директно от растенията и са носители на техните полезни вещества. Ако медът е направен от билки, той е придобил по естествен начин лечебните свойства на съответната билка. Аминокиселините, микроелементите, витамините и другите биологично-активни вещества на меда и цветния прашец са много полезни за човека и особено за децата и хората занимаващи се с тежък физически и умствен труд, спортисти и стари хора.

Апитерапията е полезна и при болни, и при здрави хора. Aпитерапията може да лекува или да се използва за профилактика и укрепване на защитните сили на организма. Апитерапията е нетрадиционна „ваксина“, която има профилактично действие и ни предпазва от редица заболявания.

Пчелен мед

Пчелният мед е вискозен, течен или кристализирал хранителен продукт. Той се произвежда от медоносни пчели от нектара на цветовете или секрециите от или върху живите части на растенията. Пчелите ги събират, трансформират и комбинират с конкретни вещества, а след това ги отделят, складират и оставят да узреят във восъчни пити.

Обогатяването на меда с ензими води до екстракорпорално (извънтелесно) храносмилане, като в резултат на него се увеличава количеството на лесно усвоимите монозахариди, за сметка на дизахариди, пентози, рибози и други въглехидрати, налични в нектара.

Пчеларството е организираното производство на пчелен мед и други пчелни продукти - пчелен прашец, пчелен восък, прополис, пчелна отрова. Основната полза от пчеларството, обаче, е не медът, върху който много често се акцентира, а опрашването на диворастящата и най-вече културната растителност, което води до многократно увеличаване на добивите. Може смело да се каже, че медът в пчеларството е страничен продукт. Без опрашване би настъпил тотален глад на животни и хора и животът на планетата ни би бил застрашен.

Медът се употребява за храна отдавна и се използва в различни храни и напитки като подсладител или ароматизатор. В някои култури той има също религиозно или символично значение, използва се и в народната медицина.

Повечето микроорганизми не могат да се развиват в меда, поради високото осмотично налягане. Пчелният мед повишава имунната защита на организма, действа антибактериално, антимикотично, противовъзпалително, хипосенсибилизиращо. Има кръвотворно, отхрачващо, регенеративно, кардиотонично, болкоуспокояващо, невротоночно, тонизиращо, слабително и детоксикиращо действие.

Пчелният мед се използва основно като хранителен продукт. Той е източник на бързо освобождаваща се енергия и лесно усвоими въглехидрати. При ежедневна употреба е доказано, че влияе благоприятно на двигателната активност на стомашно-чревния тракт и върху секрецията на стомаха и червата.

Пчелният мед се използва за основно или помощно средство за лечение на гастрити, както и при променена киселинност на стомаха. Оказва лечебен ефект при заболявания на дихателната система, а също и при възпалителни заболявания на кожата и лигавиците, което се дължи на антибактериалното действие на меда.

Използва се и като диетично и лечебно средство при чернодробни заболявания, защото осигурява въглехидрати за синтезирането на гликоген.

Медът не е регламентирано лечебно средство, а преди всичко храна с определено диетично и лечебно действие. Пчелният мед се използва и в козметиката под формата на маски и кремове, в които влизат и други съставки. Продуктите действат омекотяващо и почистващо.

Не се препоръчва даването на мед на кърмачета и деца до 1 година, защото храносмилателната им система е недоразвита и може да предизвика ботулизъм. Медът е противопоказан при хора, които са алергични към него, както и към болни от захарен диабет на инсулиново лечение. При болни от захарен диабет тип II може да се дават определени сортове мед, богати на плодова захар и витамини, като слънчогледов, акациев, люцернов, от детелина. В тези случаи дозата на меда от посочените сортове е до 50 g дневно, разпределен в 4-6 приема, разтворен в сокове, чай.

При здрави хора профилактичната денонощна доза мед е 1-2 g/kg телесно тегло, разпределен в няколко приема. По-високи дози не се препоръчват, тъй като могат да доведат до развитие на захарен диабет.

Прополис

Името прополис идва от гръцките думи "προ" и "πολις" и означава "пред града", "защита на града". Терминът показва ролята на прополиса в пчелния кошер. Използва се за защита на кошера от болестотворни микроорганизми. С прополис пчелите облицоват клетките на „родилното отделение”, където се излюпва поколението и дезинфекцират входа и най-използваните части на кошера.

Произвежда се от малки частици ароматна смола, която пчелите (Apis Mellifera var.) събират от листните пъпки на растенията, смесват я със секрета от челюстните си жлези и частици восък. Чистият прополис е съставен е от 55% смола, 30% восък, 10% ароматни и етерични масла, както и 5% цветен прашец. Съдържа също витамини В1, В2, В6, С, Е, пантотенова и никотинова киселини, както и минерали: натрий, калий, магнезий, калций, цинк, желязо, манган , никел, мед, стронций, кобалт, молибден, ванадий и др. Биологично активните компоненти на прополиса могат да се класифицират в няколко групи, от които трябва да наблегнем на флавоноидите (галангин, кверцетин, пиноцембрин, пинобаксин) и фенолните киселини, на които се дължи в най-голяма степен ефективността на прополиса. Доказани са антибактериалните, фунгицидните, антивирусните, противовъзпалителните, антиоксидантните, локално анестетичните, био- и имуно-стимулиращите му свойства. Всички тези свойства могат да бъдат обединени в едно – прополисът е природен антибиотик.

Хората започват да използват лечебното действие на този естествен антибиотик още в древността. Тъй като е ефективен срещу стрептококи и стафилококи, се е прилагал предимно за заздравяване на гнойни рани и язви. Днес, под формата на мехлем или тинктура, се използва външно, за лечение на микози по кожата, дерматити, както и за дезинфекция на следоперативни рани. Приеман вътрешно, той засилва защитата на организма като от една страна увеличава кръвообразуването и производството на антитела, а от друга спира развитието на различни видове бактерии и вируси, като например тези на туберколозата, салмонелата, херпеса и грипа.

Множество проучвания показват, че прополисът притежава широк спектър от терапевтични приложения, благодарение на уникалния си състав.

Трябва да се акцентира, че прополисът няма вредни ефекти върху човешкия организъм. Алергичните реакции към него са изключително редки.

Продукти, съдържащи прополис, могат да се използват перорално, а също така и външно – върху кожата или лигавицата. Прилагат се при остри или хронични заболявания, а също така и за профилактика. Могат да се използват като допълнение към назначена от лекар терапия.

Пчелно млечице

Пчелно млечице , (royal jelly) е най-полезният и ценен пчелен продукт. Отделя се от специални жлези на младите пчели работнички и с него се храни пчелата майка и младите ларви преди да станат на 3 дни. Пчелното млечице е основна причина за невероятната плодовитост, виталността и дълголетието на пчелата майка.

Химичен състав на пчелното млечице: вода (60-70%), протеини (10-18%), мазнини (до 5%) и 0,7 - 1,5% минерали и витамини. Витамините включват В-комплекс с високо съдържание на В5 и В6, както и витамин A, C, D и Е. Досега в състава на пчелното млечице са установени 23 аминокиселини, включително всички незаменими за човека аминокиселини. Множеството ензими налични в протеиновия състав на пчелното млечице служат като катализатори на различни биохимични реакции в организма (глюкозидаза, фосфатаза и други). Мастната фракция на пчелното млечице се състои от 80-90% свободни мастни киселини, което е рядко срещано в природата. Най-важната съставка, която се среща единствено в пчелното млечице е ненаситената мастна киселина 10-хидрокси-2-деценова киселина (10-HDA). Точно на тази киселина се дължат множеството биологични свойства на пчелното млечице - досега тази киселина е открита единствено в него. Контролът на тази активна съставка на пчелното млечице е от съществено значение за качеството на крайния продукт.

Vedra International 2018